Страници

Еньовден в Етъра и Боженци


Еньовден е денят на слънцето, билките и водата.
Казват, че на Еньовден слънцето играе, а билките са най-лековити. Празникът се нарича още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене.



Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата.


Събраните преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година.
На Еньовден се става рано, за да се посрещне изгревът на еньовденското слънце.


В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.


Народните лечители казват, че събраните в утрото на този празник треви са най-лековити.
Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец през който се провират всички за здраве. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.


В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля: Всички девойки,накичени с набраните преди изгрев билки, наливат вечерта вода мълчешком,за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.
Обличат малко момиченце - сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си около селото, пеейки песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълняват песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят хоро, преди да влязат в самото село. Момите спират обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.


Православната църква днес почита църковния празник Рождество на Свети Йоан Кръстител. Заченат с Божията намеса, Свети Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на Свети Йоан е подсказано свише – неговите родители Захарий - юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст получили вест, че ще имат син.
Когато Елисавета родила Христовия Предтеча, всички нейни сродници, съседи и познати, като чули за това раждане, се радвали заедно с нея.


На този ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо. Честит празник!


Традиционно в Етъра се отбелязва с богата фолклорна програма, базар на билкови и пчелни продукти и козметика, с конкурси за Еньовски венец и Еньовски момин венец и китка, с изложба -„Еньовденска обредност”.


Боженци

6 коментара:

  1. Вълшебно сте си прекавали...усещам :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сега тъкмо бях при теб, но защо не мога в синята публикация да коментирам? Точно пък тази публикация толкова силно ме грабна с този цвят!!!

      Изтриване
  2. Хубави снимки и хубав празник представен ни по най-хубавия начин чрез тази публикация!Нека не се забравят традициите!
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  3. Бонбон, а когато имаш и семеен празник на този ден, денят е прекрасен!
    Много хубави снимки! пак ми се доходи натам;)

    ОтговорИзтриване
  4. Ммм, че хубава кошница с цветя и венци...

    ОтговорИзтриване